44 хрущяли, връзки и дихателни пътища. Лявата и дясната част са изброени поотделно.
По-малък, но по-дебел и по-як от щитовидния хрущял, перстновидният хрущял образува долната и задната част на стената на ларинкса. Отпред има тясна дъга, а отзад дълбока, широка пластина (ламина). Долният му ръб е свързан с първия пръстен на трахеята чрез крикотрахеалния лигамент.
Сегментните бронхи са клонове на бронхиалното дърво вътре в белите дробове. Трахеята се дели на десен и ляв първичен бронх, които се разклоняват на все по-малки въздушни пътища, завършващи с дребни въздушни торбички, наречени алвеоли. С продължаването на разклоняването стените съдържат по-малко хрущял и повече гладка мускулна тъкан.
Дълъг почти 5 cm, левият главен бронх е по-тесен, но по-дълъг от десния. Той минава под дъгата на аортата и пресича отпред хранопровода, гръдния канал и низходящата аорта. Бронхът влиза в корена на левия бял дроб на нивото на шестия гръден прешлен.
По-широк, по-къс и по-изправен от левия, десният главен бронх е дълъг около 2.5 cm. Той влиза в десния бял дроб почти на нивото на петия гръден прешлен. На около 2 cm от началото си дава клон към горния дял, после се разделя на клонове за средния и долния дял.
Наричана обикновено дишна тръба, трахеята е главният въздушен път към белите дробове. На нивото на петия гръден прешлен тя се дели на десен и ляв бронх, а хранопроводът лежи непосредствено зад нея. Хрущялът в стената ѝ пречи на трахеята да се спадне, а слузта в лигавицата ѝ улавя частиците във въздуха и ресничките отмятат слузта нагоре.
В задната част на езика стои надгръклянникът, корав, но гъвкав къс хрущял, покрит с тъканна обвивка. При преглъщане той се затваря над дишната тръба (трахеята), за да не влезе храна във въздушния път. Това затваряне помага да се предотврати кашлица или задавяне след преглъщане.
Еластична лента, хиоепиглотичният лигамент свързва надгръклянника с подезичната кост. Той върви от долната част на предната повърхност на надгръклянника до горния ръб на тялото на подезичната кост. Тази лента е от външните лигаменти на ларинкса, които свързват хрущялите му с подезичната кост и трахеята.
Клиновидните хрущяли са два малки, удължени къса жълт еластичен хрущял, по един от всяка страна на ларинкса. Всеки лежи в ариепиглотичната гънка, гънка от лигавица, опъната между страната на надгръклянника и върха на аритеноидния хрущял. Там той повдига малка белезникава издатина на повърхността, точно пред аритеноидния хрущял.
Два аритеноидни хрущяла стоят в задната част на ларинкса, върху горния ръб на пластината на перстновидния хрущял. Всеки има форма на пирамида. Предният ъгъл на основата му, гласовият израстък, закрепва гласовия лигамент, а външният ъгъл, мускулният израстък, приема два крикоаритеноидни мускула.
Два малки, конусовидни възела от жълт еластичен хрущял, рогчестите хрущяли стоят върху върховете на аритеноидните хрущяли в задната част на ларинкса. Те продължават аритеноидните хрущяли назад и към средната линия. Всеки лежи в задната част на ариепиглотична гънка от лигавица и понякога е слят с аритеноидния хрущял.
Изграден главно от жълта еластична тъкан, еластичният конус (крикотиреоидната мембрана) свързва щитовидния, перстновидния и аритеноидните хрущяли. Тънките му странични части лежат точно под лигавицата на ларинкса. Всяка върви от горния ръб на перстновидния хрущял до гласовия лигамент, който образува свободния ѝ ръб.
Широк лист от влакнеста и еластична тъкан, тиреохиоидната мембрана свързва горния ръб на щитовидния хрущял с подезичната кост. По-дебелата ѝ средна част е средният тиреохиоиден лигамент. Кръгъл еластичен шнур, латералният тиреохиоиден лигамент, образува задния ѝ ръб от всяка страна и стига до големия рог на подезичната кост.
Във всяка гласова гънка (истинска гласна струна) върви гласов лигамент, здрава лента от жълта еластична тъкан. Той се простира от ъгъла на щитовидния хрущял отпред до гласовия израстък на аритеноидния хрущял отзад. Гласовите гънки, които обгръщат двата лигамента, участват в образуването на звук.
Дебел и як, средният крикотироиден лигамент е предната част на еластичния конус (крикотиреоидната мембрана). Тесен отгоре и широк отдолу, той свързва предната страна на щитовидния хрущял с предната страна на перстновидния хрущял. Крикотиреоиден мускул го припокрива от всяка страна, а между двата мускула той лежи точно под кожата.
Стеблото на надгръклянника е прикрепено към щитовидния хрущял чрез тиреоепиглотичния лигамент, дълъг, тънък еластичен шнур. Шнурът се закрепва в ъгъла, където се срещат двете пластини на щитовидния хрущял, точно под горната щитовидна вдлъбнатина. Самият надгръклянник е тънка, листовидна пластина от влакнест хрущял пред входа на ларинкса.
Най-големият от хрущялите на ларинкса, щитовидният хрущял е изграден от две пластини (ламини). Пластините се съединяват под ъгъл по средната линия и образуват издатина под кожата: ларингеалната издатина, или адамовата ябълка. Издатината е по-голяма при мъжете, а мембрани и лигаменти свързват хрущяла с подезичната кост и перстновидния хрущял.
